Sex and violence, melody and silence

Бавно, бавно - почвам да чувствам това място като мое собствено, сякаш винаги съм живяла тук и от край време вървя от едното място до другото, знам всичките кратки пътища - и заобиколните пътеки, като вали знам къде да се скрия и откъде да мина, знам кой светофар е по-бавен. Знам къде да седна, къде да си загубя времето и какво да чета междувременно.
А в петък е рожденият ми ден и сте поканени на партито в края на коридора (буквално, мила ми дете), което обаче ще е в събота и ще е shiny, а в петък ще правя макарони на фурна и ще ядем пица. Те като искат да си носят пиене - няма проблеми. Така или иначе, пак ще пия от алкохола на Луис. Стана ми навик, пък и какво да ме прави - нали ми се радва на отношението към живота.

We are not what you think we are

Докато мислих върху проекта си, писах някакви случайни думи, подредени в безмислени изречения и дори не се спирах да погледна какво съм написала досега. Накрая се замислих и се ужасих от прочетеното. Не от граматиката или подредбата на думите, а от нещата, в които много усилено се забърквам и затъвам, без да се усетя. И ще затъна съвсем скоро, защото се познавам, а това ме притеснява. А тези хора са добри и хубави, и не искам да се повтарят отминали събития, стоящи в списъка на нещата, които трябва да си останат в Бургас.

PS. Julia is a tool. Period.

Stardust

Днес е денят преди първия учебен ден. Точно като на училище. Никой не ми вярваше в началото, а сега всички се отказаха бавно, един по един, от онази последна вечер на спокойствие и джаз в заведението отсреща. Колкото и да не искаме всички да си го признаем, тази първа седмица беше толкова богата на всички видове емоции на света, на толкова много събития, хора, имена, места, дати, часове, че в някакъв момент главата ти ще изхвърчи от толкова информация (както каза Й (който прилича на Тед от How I Met Your Mother и учи архитектура. If you know what I mean.)).
А в момента не знам какво е. Наистина ми се ходеше там с тези хора, и точно днес - като един хубав завършек на една хубава седмица с хубави хора. И да започнем отначало утре. Най-хубавата част е, че никой не знае какво да очаква от утрешния ден.

Let hope stand firm on fields of doubt

Днес открихме най-прекрасното място на света, най-тихото и спокойното, а после се загубихме и легнахме в тревата на парка. Беше много, много слънчево и никой не знаеше колко красиво беше всичко щом си затварях очите и забравях да слушам разговорите на другите.
Remember the reasons, the reasons that made us be.

What were you, what were you coming from?

Толкова е странно, толкова чудно и прекрасно - изобщо не ме интересува какво става с останалите, важно ми е, че съм с такива съквартиранти и всичко е наред.
И имаме опъната мрежа за тенис на маса на масата за хранене.
Yeah, strange days and nice people on planet earth. Къде са се крили досега?

I'm a long way from where I've been but I gotta keep movin'

Преди да направя последен опит да си легна тази вечер, искам само да си спомня колко яко ми беше да документирам абсурдизмите на едно момиче, опитващо се в крайна сметка да научи нещо от немския, живота и живота по немски. И което в крайна сметка отива да учи в Шотландия.
И затова ще римувам времето, ето там ще можете да ме намерите.
Mr. Copper: So Great Britain is a part of Europe. And just across the British channel you've got Great France and Great Germany.
The Doctor: No, it's just France and Germany. Only Britain is Great.