Бавно, бавно - почвам да чувствам това място като мое собствено, сякаш винаги съм живяла тук и от край време вървя от едното място до другото, знам всичките кратки пътища - и заобиколните пътеки, като вали знам къде да се скрия и откъде да мина, знам кой светофар е по-бавен. Знам къде да седна, къде да си загубя времето и какво да чета междувременно.
А в петък е рожденият ми ден и сте поканени на партито в края на коридора (буквално, мила ми дете), което обаче ще е в събота и ще е shiny, а в петък ще правя макарони на фурна и ще ядем пица. Те като искат да си носят пиене - няма проблеми. Така или иначе, пак ще пия от алкохола на Луис. Стана ми навик, пък и какво да ме прави - нали ми се радва на отношението към живота.
No comments:
Post a Comment