Докато мислих върху проекта си, писах някакви случайни думи, подредени в безмислени изречения и дори не се спирах да погледна какво съм написала досега. Накрая се замислих и се ужасих от прочетеното. Не от граматиката или подредбата на думите, а от нещата, в които много усилено се забърквам и затъвам, без да се усетя. И ще затъна съвсем скоро, защото се познавам, а това ме притеснява. А тези хора са добри и хубави, и не искам да се повтарят отминали събития, стоящи в списъка на нещата, които трябва да си останат в Бургас.
PS. Julia is a tool. Period.
No comments:
Post a Comment