Oh you're a silly girl

След бързите ми изчисления осъзнавам, че в понеделник ще е последният ми учебен ден.
Въпреки възраженията на доста, това не е оплакване, а твърдение, просто твърдение. Такова като твърдението, че аз всъщност не познавам никакъв Митьо в Париж, в което съм напълно сигурна, докато се опитвам да обясня на майка, че най-вероятно не е чула правилно.
Chelsea Dagger пък започва спонтанно, когато dete споменава Глазгоу, аз пък тихичко си подскачам. След това си пускам още малко по-тихи Fratellis, защото I'm going there, baby-y! Нали знаете - дори да не ме приемат, отивам там, отивам отивам отивам. Ще го гледам, ще му се дивя, ще го обичам (а може и да го мразя), някоя вечер ще избягам, ще прекося улицата и ще седна на входното стълбище на училището.
So if your crazy, I don't care, you amaze me. Което ми припомня за новата ми тиха страст Doctor Who, който смятам да си пусна точно сега.