Имам чувството, че ако започна да обяснявам на още някого колко прекрасен е Doctor Who (сериалът, не че имам нещо против също така прекрасния Дейвид Тенънт, обаче нека поне веднъж да се съсредоточим върху историята, а не върху добрите британски актьори), ще ме затворят в някоя стая, боядисана в успокояващо зелено и с малък прозорец, пропускащ далеч недостатъчно светлина.
Или пък може би не.
Утре заминавам и ще се върна след нещо като две седмици (толкова време не би стигнало дори на Никола и Катя, за да си научат репликите), ще се опитам да се върна за пиесата ни - обещано, но преди това ще направя куп други неща от този край на Европа чак до другия, след което ще завземем остатъка от света, отвътре. Всъщност ми е малко странно, не че съм домошар - в никакъв случай, обаче нещата се случват толкова бързо, че едва ли ще съм наясно какво о/става и след още няколко дни.
Но сега е време да спя, да се опитам да заспя, защото ме очакват велики и странни дни на тази планета.
3 comments:
успех, душа и лек път. и да цункаш мойто дес от мен
Хев фън! :)
нели е пич!
само лондонското сити!
Post a Comment