Колко странно, дори забавно – намирам „Аз, роботът” на Азимов на раклата, аз ще да съм я купила, не че помня кога е станало, но няма кой друг да е било. Става ми интересно, но отгръщам направо на последната страница (така правя с всички книги, чета последните две изречения първо), не знам защо ми хареса толкова абзацът, може би защото не знам за какво става въпрос (наистина не знам), но звучи крайно прекрасно.
„Интересно, че не се досетих за това още в началото. Но това е може би отражение на един мой собствен недостатък. Разбери, Питър, машините не могат да се влюбват, но жените могат – дори когато е безнадеждно и изглежда толкова ужасно.”
Честно казано, вече чакам с нетърпение да прочета „Звездните дневници” на Лем и поне да започна „Децата на Хурин”. Азимов ще е една специална графа в must-read книгите, заедно пътеписите на Карбовски, които трябва да си купя най-после.
А тази година темата ми за лк ще е за пропагандната литература, кой като мен отново.
"Марто, не говори кат' гъз. -Нели, Валя и Мишо"
"Бие що крещите "пенис", бе?"
Не, не, следващият пост ще бъде с незабравимите разговори на М vs. М.
10 comments:
"Децата на Хурин" е страхотна, но изключително мрачна на моменти - трагедия а ла Софокъл и Шекспир, но ситуирана във фентъзи среда. Освен това е описана и илюстрована превъзходно... Браво и за Азимов. Само не разбрах от какъв зор ще го четеш тоя Карбовски?!
Защото в училищните среди съм известна със специалността си по модерна българска проза. Пък и съм чувала, че само пътеписите му са добри.
"Moдерна българска проза" звучи като "средновековен готически роман на ужасите". :D Шегувам се, всеки влак си има пътници. ;)
Точно ти ли ще ми говориш за каквото и да е било на ужасите. :D 'Земи прочети Радослав Парушев, да видиш после какво е "средновековен готически роман". Препоръчвам ти "Преследване" :)
О, аз чета много хорър, но не чета чак толкова страшни неща като БГ-литературата. :) В смисъл, имам бая книги да наваксвам и напоследък намирам време все по-рядко, така че не съм опрял още до Парушев & Со. Слава Богу! :)
bla, не знам какво търсиш точно в този блог. изказваш се като средно статистически български селянин, което всъщност не учудва никой, но е жалко за теб.
а сис, "аз, роботът" всъщност я четох аз:)
О, извинявай, заклета фенке на богът Парушев и модерните BG-прозаици (четени ПРЕДИМНО от селяни)! :D И айде избягвай да слагаш "селски" епитети, че мога случайно да реша, че си кучка-сноб, да речем, ОК? Пък и блогът не е твой, за да определяш кой какво и дали ще търси тук, нали така?
:: getting bitchy ::
не ми е минало през ума, че ще ми отговориш по някакъв по-интелигентен начин, наистина не учудваш никой. не съм казала, че съм фенка на парушев, а и да съм, so what? освен това кучка може и да не съм, но сноб със сигурност. а колкото и да не вярваш, блогът всъщност е мой.
айде стига, че ще го обърнем на чат.
Вие сте ебаси непоносимите, честно.
Айде, мир, че не ми се трият коментари. :D
Е, сега - модерирането на коментарите би било мн. lame, още повече, че не аз пръв започнах да се държа грубо и подхванах личните нападки. Както казах - за всеки влак си има пътници, просто не си падам по БДЖ, това е (and I'm damn proud of it!).
;)
PS Десислава, не знам кое би било интелигентен отговор за теб, гледайки как благодарение на необоснованата ти и откровено неадекватна реакция се разви дебатът тук и как от съвсем приятелски споделеното ми мнение по повод Толкин и резервираността ми по повод "бързата литература" се стигна до селянии и кучкарство. А "Какво правя в този блог?" е въпрос, който трябва да зададеш на Пустинна Роза, не на мен. Мир и свъсени вежди от мен. Over & out.
Post a Comment