Brave New World

<<Да казвам нещата с истинските им имена и да не се интересувам от последиците на първо време.>> Part I
Защото седмицата е ужасна; защото не само ревах, но и продължавам да си блъскам главата с какви ли не проблеми и глупости по никое време. Няма виновни, не, не, всъщност аз съм си единствената виновна за цялото си състояние.
Така е то, цяла седмица се случват някакви ужасни неща и вали дъжд, и сме в неправилната смяна. Утре ще ходя в Китен за откриването на хотела, което е сигурно най-голямата глупост напоследък (да ме вземат на откриването), и ще бъде наистина brave new world когато седмицата свърши. Отделно някакви случки и разговори в МП ме карат да си припомня Станислав (не Сънката), и всъщност този малоумник само ми лази по нервите и добре, че не се появи вчера на събранието, защото ме избиваше на бой минута след минута. И добре, че също Тошко's always there when we need изпепеляваща вълна от слънчево настроение.
Няма да споменавам снощи, освен че гледах един от най-глупавите филми в американското кино въобще(вопште?), а с Мишо познахме около 99% от сюжета, колко странно, и ядохме спагети с макарони, колко още по-странно. После разбрах коя дума да не употребявам на английски и се пренаситих на испански хипхоп.
Now I need a place to hide away.