Thank God It's Friday

Все още треперя, но си има други причини за това. Мисля, че просто ми е студено.
Мишо си тръгна преди малко, а около десет часа по-рано играхме Маршрутка пред разни хора. (Което беше интересно, защото се появиха някакви хора, които въобще ама хич не очаквах да видя, и единственото което повтарях последните няколко минути преди да почнем, беше нещо от рода на "Не, не, това е ебати якото, какво правят те тук?! Супер!" и т.н., а разните му там техници от театъра ме гледаха странно и неразбиращо.)
После отиваме на пицария с колегите, където правим идиотски снимки, ядем разни неща и пием задружно бира, после продължаваме да се снимаме, те отиват в някаква друга кръчма, а аз - вкъщи, след като съм им обяснила къде живея. (Да бе, няма да се появят. А толкова ми се надяваше да изпратя Сава подобаващо. Не че нещо останалите, ама така и не успяха да ми станат толкова скъпи и да сме се смяли задружно на такива глупости по време на репетиции.)
У нас има някакви обичайни заподозрени, дори Тошко е тук, но той явно изчезва крайно мистериозно докато спя на дивана, докато другите играят тетрис. После и останалите си тръгват един по един, докато накрая не оставаме аз и Мишо и гледаме два епизода на Футурама в опит да свършим бирата, но няма това как да стане, има още две бутилки в хладилника, а тази не успявяме да я привършим.
С този пост се разбудих така или иначе, така че ми остава да гледам някакви филми и епизоди, към 6 да си легна и като се събудя (доста след 10-10 и нещо), да пратя смс на някой произволен да попитам какво всъщност стана, след като си тръгнах.
Ух, мина супер. :)