Sweet Thursday

Мисля, че Това/Този горе ми е приготвил нещо добро за утре, щом толкова хора ще се връщат или вече са се върнали от ден.
И все пак не мога да избягам от натрапчивото чувство за изцепки и безмузикални секунди, макар че 1/3, замесена в тях, вече не е в ТТ, а другата 1/3 завършва. Да де, те така или иначе завършват всички, ама този репертоар вече взе да се изтърква.
В 9 всички ще слушаме Марто и новото му мюзик-радио-амплоа, а десетина минути по-рано по едно друго радио пускат една песен, която ми напомня на разни случки от преди три години и хора, които не съм чувала от и-представа-си-нямате-колко-време.
Поглеждам гузно към Die Wolke, трябваше вече да съм я преполовила, явно ще наваксвам.
И утре все пак съм на училище, но нали знаете какво следва няколко часа по-късно? Един вид, контролно по химия, друг път.
Edit. Все пак, ако ще става нещо, ще става утре. (Откъде да знам какво, просто винаги покрай такива събития стават други неща, които по никакъв начин, освен косвен, не са свързани с главните такива.)