...but I can't feel it right now.

Защото сме отгледани номади и трябва да знаем откъде сме започнали, защото пътуваме непрекъснато, после се връщаме и пак заминаваме, и винаги в тази последователност. Защото винаги сме на правилното място, по правилното време и с правилните хора, а дори да има нещо невярно, винаги ще се намери някой да ни хване. Защото всички парченца от пъзела са си на мястото, а ние не се стахуваме да плачем, когато ни се плаче, да се смеем, когато ни е смешно, и да продължаваме да пътуваме напред. Да търсим нови хора, различни и уникални, нови изживявания и места, да пишем писма и картички, защото Интернет няма да е измислен още или няма да съществува вече; защото ще използваме всеки един шанс, сякаш ни е последен.
Защото сме изчезващ вид, но никой не ни търси или ни изравя от прахта, в която сами сме се зарили. Защото умеем да чустваме и чувстваме, че имаме умения; защото когато ни нападнат се отбраняваме срещу страха си, а не викаме безпомощни; защото танцуваме, за да спасим живота си; защото никога не се крием, а искаме да бъдем намерени. Защото се страхуваме само от истинските неща, а не от привиденията, те са ни приятели. Защото не бягаме от дъжда, а оставяме да се стича по лицата и дрехите ни, да разтича гримовете ни, но да не сваля усмивките ни.
Face your own destiny.
А животът ти е това, което в момента ти се случва.