Сякаш се превръщам в себе си, когато стоя дълго след часовете, превъртаща разни песни и загледана в листите с безмислени реплики или в хората около мен, после сигурно съм уморена, но не го чувствам; отивам за билети, но те са прекалено скъпи; пращам съобщение и разговарям с онзи-който-прилича-на-Джеймс-Морисън, а след това гледам клипа на Undiscovered и всъщност те наистина си приличат ужасно много.
Храня Рупърт, а той ми се муси задето не го пускам да ходи зад телескопа; ядосвам се на разни хора, чиито имена са като моето, но всъщност нищо няма смисъл, след като и утре е ден в крайна сметка.
Продължавам да слушам няколко песни на Джеймс и пея така, че до неделя ще съм останала без глас. После пак говоря с Елена и това е нещо като по-приятния завършек на деня.
No comments:
Post a Comment