И, ето че се започва отначало, с бързите уговорки по коридорите, със съобщенията по таблото и в телефона, или пък записките по сценария. Този път всичко е познато, дори сме го играли и ще се справим невероятно, защото така или иначе няма къде да се ходи.
Quite sure, unlike before.
Или едно незабравимо пътуване в маршрутка, събрала какви ли не индивиди. Който се вижда като изключение, може да заповяда.
След това ще му мислим, сега най-важното е да минат дните до сряда. Всичко останало почва от 14.30 въпросната сряда, и ще завърши някъде към 19.40 в петък.
Как обичам този момент.
Edit at 23:25 А в момента съм щастливо мъничко човече.
No comments:
Post a Comment