Солдат

And God knows...
Вчера беше ден, в който всеки имаше работа, но никой не бързаше, или пък ден за бяло фрапе на Богориди, както и спомени за хора, които не бива да бъдат споменавани, освен ако не е крайно наложително.
Днес всичко мина бързо и лесно, с малко прекъсвания за ядосване и тропване с ботуш по пода в инспектората или пък във фоайето, после някакви функции от вчерашни разговори за класове и възрасти, а накрая с Елена сме се полуразложили върху една сенчеста пейка в градинката пред хотел България, тя все още с официалните (и ужасно сгорещяващи) дрехи, а аз предлидливо още преди няколко часа се бях преоблякла.
После пък последваха бързи неочаквани събития с обичайните заподозрени - Рупърт пак е у нас, този път до неделя.
For everything a reason. А другата седмица ще е театрална.
Edit. Не, Зайо, моля те, не ми яж сценария!