Nelson's Blood

Нещо като правилото да блогвам разни неща само вечер, обаче няма как да стане в моментите, когато сис е вкъщи. Поне не в повечето, а в момента се мъча да довърша настоящето изречение с пръсти с алергозан и други подобни, и натрапчивото чувство за личната ми лекарка в близкото бъдеще.
Междувременно разнищвам животите на френските революцинери, което е по-скоро скучно, защото всичко френско ми е чуждо, и разни уикицитати от английски, докъдето ми стигнат силите да превеждам tocsin и dismissal.
"Демулен бил активен участник в атаката на двореца Тюйлери от 10ти август. Веднага след това бива назначен като министър на правосъдието от Дантон."крайнацитатаиточка
Queen и The Beatles, Mick Jagger или ретърн ту бейсикс.
See you after day or somethin', иначе другата седмица до четвъртък си пригответе роуминг-разговори, ако ви потрябвам.
Джеймс Морисън.
Така де.

Apocalipse Now*

Спрете Апокалипсиса, искам да сляза!
Също така прекратете безмислените опити, навън е 17 градуса. Видяхте ли, няма страшно, Краят на света ще дойде друг път (горе-долу по същото време, когато настъпи и Световният глад, защото китайците ще се усетят, че ядат само гарнитурата).
Dance for life, а междувременно очаквам утрешния ден, четвъртък, петък и събота вечер. В тази последователност.
Само да не дойде Денят на Страшния съд, че ще трябва да се крием под масите с одеяла на главите.

*посвещава се на днешния ден, рожденика, българските метеоролози и майките им.

Nightmares at the Orient Express

Jede Nacht ist eine neue Matheaufgabe ohne Lösung.

- ОриентЕкспрес?
- Какво?
- Ти пушиш ОриентЕкспрес?
- Да.

Първото, което се забожда в мисълта, са дългите кафяви цигари със специфична миризма. Помня ги от детството си. Татко ги пушеше понякога, но не му харесваха. Пушеше ги заради нас, заради аромата. Ароматът, който никога не забравяш.

- Не, не, знаеш, че не пуша. Кое следва?

7 секунди и Кайзер Чийфс

Вървейки по пътя на глупавата музика, сетих се колко страшна е всъщност отсечката между улицата и вкъщи, и колко е самотна борисовата през нощта. Понякога единственото, което ни остава, е да отпием от бутилката бира/дообелим портокала, а останалото да е от нас.

Музиката например, или изненадващите купони, или помелото, или технологията за производство на вино, или рисуването след около 8 часа, или лк (за което пак нищо не правя), или филмите за гледане, или сериалите за сваляне, или традиционния блог, или следващите в списъка за четене книги.

Следват Дъ Даркнесс и кратки филми от близките спомени; все пак помелото; нещо за лк и надеждите да не е вход 3.

Абсурдизми (edit)

Играем на филми и познавам "Петия елемент". После "Има ли пилот в самолета", а Виктория позна "Изгубената магистрала" и въобще с нея сме страхотен екип за подобни игри.
Но това беше вчера, а вечерта се смях 7+16+3 минути и не че беше безпричинно, но причините често са неразбираеми (песен). Обратно вкъщи, незнайно защо се сещам за "Последният мохикан" и чета "Еретиците на Дюн", която, дори да не е толкова напрегната като първите три части, е всъщност една доста добра книга, съвсем на нивото на Хърбърт, каквото и да казват останалите. Осъзнавам, че Begging You е страхотна песен, а The Stone Roses участват в саундтрака на Green Street Hooligans.
ЛК още седи на дневен ред и въпреки желанието ми да привърша с книжните чудовища, всъщност не мога да се преборя с времето, колкото и да не съществува то.
Утре ще е дълъг ден, три часа езици, театрална и английски, или 101-те начина да избегнеш ученето.
Naive.

All Goes Out The Window

Моментите, в който знаеш къде си, или поне къде искаш да бъдеш, дали въобще имаш неща, които да ти напомнят тези хора? Или, примерно, само връщаш рестото за почти 18 минути и се молиш да филмът да се е заредил вече. Потрай, остават още 30 минути преди да осъзнаеш, че това не е правилният филм. Така че, дали ще го гледаш с карта или с билет, разликата е като в градския транспорт - пътуването все някога свършва.
Би трябвало да ми е гадно, както ми е последните две седмици, но май се оказа, че за всичко са виновни глупавите книги (надписът/пържените филийки).
Цяла нощ съм спяла на Sewn. "Нощ" е малко относително, но разбрахте идеята.
А тази има лунно затъмнение. Поне така казват. Защото има и мъгла. Има ги и снежните патрули, улиците и ред хот. Има я и майка, която се прибра точно в полунощ. Има лк, сфф, бд и всякакви подобни съкращения. Има безсмислени разговори, постер по пода до скейтборда, Dune Director's Cut, чужда книга върху леглото, и всъщност този пост се получи като описание на местопрестъпление.
Call the police.

Hotel Expressionism

Понякога намирането на нова музика е необичайно, но забавно занимание. Тази седмица са The Ataris и The Streets, а също така и Джеймс Морисън за заведение и в джаз настроения. Та така с песни и с поредната изцепка ще мине и това седемдневие, междувременно разбрах, че всъщност последния месец (февруари/мразя февруари) не можах едно свястно нещо да напиша, изключвайки есето за Сънката (но него го написах на пожар). Остава ми да се успокоя с лк, за която се подготвям сама, мерси, оказвайки се, че тези, които искат да ми помогнат, не могат (защото примерно са на 2000 км оттук, или на 400). Обратното също е вярно.
Междувременно следваха някакви забавни занимания като покупко-раздажба на мартенички (на килограм), или както пее Майк
Two great European narcotics,
Alchohol and Christianity,
I know which one I prefer.
Всеки случай, има какво още да се очаква от седмицата, вечерта не е дошла все още.