Моментите, в който знаеш къде си, или поне къде искаш да бъдеш, дали въобще имаш неща, които да ти напомнят тези хора? Или, примерно, само връщаш рестото за почти 18 минути и се молиш да филмът да се е заредил вече. Потрай, остават още 30 минути преди да осъзнаеш, че това не е правилният филм. Така че, дали ще го гледаш с карта или с билет, разликата е като в градския транспорт - пътуването все някога свършва.
Би трябвало да ми е гадно, както ми е последните две седмици, но май се оказа, че за всичко са виновни глупавите книги (надписът/пържените филийки).
Цяла нощ съм спяла на Sewn. "Нощ" е малко относително, но разбрахте идеята.
А тази има лунно затъмнение. Поне така казват. Защото има и мъгла. Има ги и снежните патрули, улиците и ред хот. Има я и майка, която се прибра точно в полунощ. Има лк, сфф, бд и всякакви подобни съкращения. Има безсмислени разговори, постер по пода до скейтборда, Dune Director's Cut, чужда книга върху леглото, и всъщност този пост се получи като описание на местопрестъпление.
Call the police.
No comments:
Post a Comment