Пет дни.
Толкова много време.
Само пет дни.
Бях си направила план, тук, в главата си, какво ще направя за петте дни, а не съм свършила нищо. Пропилях два в безцелно търсене на точни думи и листи, снощи дори не спах, преосмисляйки несвършения план. Пак се върнах на главната му идея - да прекарам максимално пълноценно последните почивни дни преди изпита. [Не че ме е страх, не че се притеснявам. Една пиеса може да е много по-страшна. И все пак ако съумея да си спазя собствените обещания, дадени на корковите стени и рисунките ми, всичко ще е по-добре.]
Май добре обмислените планове винаги се провалят, а? Не, не и този, не сега, не по такъв начин. Всичко ще мине добре, всичко ще се върне на мястото си [поне доколкото е възможно]. Може да не стане един перфектно изпълнен план, но няма и да се провали. Това също съм го обещала.
Изпитът ми ще мине успешно, и той ще си замине като гаден сън, ще съм го изкарала успешно [и всякакви други глупости от този род], дори споменът за него няма да остане. Не искам да остава, не си заслужава цялата година треперене и блъскане на главата над на-моменти-почти-нерешимите-загадки-на-учителката.
Само времето в момента върви срещу мен.
Но времето беше единица под въпрос, нали така?
Следват кисело мляко, съвети по никое време и нещо с Пол Бетани [Firewall, Dogville или A Knight`s tale (да, отново)]
1 comment:
ох.
днес съм по междуметията, нищо страшно.
Post a Comment