Isn't that enough

Последните два дни са малко странни, досадни хора и забавни хора; възрастни хора и млади такива; бежаво, бежаво, бежаво.
Спя малко, събуждам се сутрин и искам да продължа да се търкалям под затопления юрган. Вместо това чакам автобус и вали силен дъжд или пък е безкрайно слънчево и хубаво (а няма да видя слънцето пак чак до късния следобед).
Утре искам да нося пола и да правя снимки, и да не си говоря с никого. Искам да слушам силна музика или да слушам как съквартирантът ми свири прекрасни неща на новата си китара. Освен това явно трябва да си взема черни обувки (защото съм последният човек на света да няма такива) и часовник. Защото защо не.
Но предимно предишното.

Saturday wait

Ladies and gentlemen,
моля за вашето внимание - ако точно в този момент решите да натиснете върху частта с надпис Portfolio ви обещавам да се случат разни цветни чудеса.

Естествено, че има какво още да се желае. Има непълни обяснения и (най-вероятно) достатъчно граматически грешки. Има неща, които смятам да допълня в някакъв момент, има и един цял проект, който все още не съм оправила и качила тук. Но всичко с времето си.
Засега всичко е под контрол, а тази събота ме прави един много доволен малък призрак (който смята сега да се отправи към леглото, защото е програмирал до малките часове и е водил среднощни разговори за Сатаната и наденички. И това също се случва понякога.)

Please, proceed.