Утре всички си заминават за следващата седмица. Защото могат.
Аз ще стоя тук. Сигурно ще се срещам с хора, за които не съм имала време. Бих отишла на онази изложба и ще пратя после снимките на Н. Да знае какво ще изпусне. Ще спя безбожно и необезпокоявано много. Ще стоя в стаята си и ще гледам филми. Ще пия много чай и ще си направя домашни бисквити. (Дори рецепти си намерих.) Като ми стане скучно, ще се обадя на баба и ще си говорим за хубави неща.
Знам, че звучи грубо, но наистина искам да остана сама в апартамена, било то и само за седмица. Искам да не мисля за съквартирантите ми. Да слушам спокойно шумна музика и да се смея на висок глас. Дори да ме е страх да отида в коридора. Искам сестра ми да може да дойде, а и толкова други хора също. Искам да получа най-после картичката.
Искам да можех да отида на концерта.
People staring they know you've been broken
Repeatedly reminded by the looks on their faces
Ignore them tonight and you'll be alright
We'll cast some light and you'll be alrigh
30 October 2009
28 October 2009
I don't believe in modern love
Крис забрави да донесе дисковете и трябва да му напомня утре.
Намерих BBC Radio 2 на телефона си и го слушах до магазина, а по обратния път си говорих с таксиджията за бойни изкуства и учене в чужбина. Хубавият ми червен лаптоп ни направи кофти номер преди седмица (та затова бях малко неоткриваема), но днес е вече друго, с лаптопите бях дотук и не мога да повярвам колко е огромен екранът на това малко чудовище върху бюрото ми.
Но пък вече имам планове до края на седмицата, а предаването на проекта ще се случи някъде между тях. (Днес, докато Роби и аз нареждахме листата, а Джон пишеше по стената, тихо се радвах на всички онези неща, които правим и които толкова нямат нищо общо с интериора, но се научаваме да се шегуваме на тих глас, да използваме правилната боя и по-добрия ъгъл за светлина.)
Исках да намеря някого и да си говорим глупости и да пием вино, но вместо това гледах снимки (и потвърждавам каквото казвам понякога за Броуди - че прави глупости, ама му отива и затова ще му простим и този път (а после ще отидем да купим още една бутилка вино)). Луи пък беше толкова притеснен за инцидента с тютора днес, та затова днес май е ден първи, когато не съм говорила с него последните три седмици.
Затова пък утре ще е прекрасно. Не знам защо, не знам как и с кого, но ще е. Трябва да бъде.
Намерих BBC Radio 2 на телефона си и го слушах до магазина, а по обратния път си говорих с таксиджията за бойни изкуства и учене в чужбина. Хубавият ми червен лаптоп ни направи кофти номер преди седмица (та затова бях малко неоткриваема), но днес е вече друго, с лаптопите бях дотук и не мога да повярвам колко е огромен екранът на това малко чудовище върху бюрото ми.
Но пък вече имам планове до края на седмицата, а предаването на проекта ще се случи някъде между тях. (Днес, докато Роби и аз нареждахме листата, а Джон пишеше по стената, тихо се радвах на всички онези неща, които правим и които толкова нямат нищо общо с интериора, но се научаваме да се шегуваме на тих глас, да използваме правилната боя и по-добрия ъгъл за светлина.)
Исках да намеря някого и да си говорим глупости и да пием вино, но вместо това гледах снимки (и потвърждавам каквото казвам понякога за Броуди - че прави глупости, ама му отива и затова ще му простим и този път (а после ще отидем да купим още една бутилка вино)). Луи пък беше толкова притеснен за инцидента с тютора днес, та затова днес май е ден първи, когато не съм говорила с него последните три седмици.
Затова пък утре ще е прекрасно. Не знам защо, не знам как и с кого, но ще е. Трябва да бъде.
Subscribe to:
Posts (Atom)