Remember now the words she said

Днес всичко е нереално, танцуващо по сенките на къщите и отраженията в очилата на К., тихата музика в час и аз - не се опитвам дори да внимавам, не се правя на сериозна, не се смея, просто съм там и гледам блока отсреща, кимвам на В., понякога поглеждам към учебника и се излягам на чина.
Защото трудът ми на година-и-нещо вече по своя път, сигурно в момента преспива в София, за да полети утре и в понеделник да е пред вратите на онази голяма сграда в стил Art Nouveau, посрещнат на топло и сигурно от хора с почти неразбираем акцент.

And now we wait.

See the idiot walk

Преди да продължа (преди изобщо да започна), искам да направя едно изявление:
Всички, всички красиви къдрави мъже винаги се появяват наред с другите на някоя обща снимка.
А сега и главната ми идея, а именно да ви споделя едни факти за живота.
Нещата, които си мислиш, че са много оригинални, но всъщност са клише и, като цяло, досадни:
.имитации на Хитлер
.снимки отгоре (повече от 5 на ден)
.псевдопатриотизъм
.заставане против не-християнски религиозни центрове
.грешното произнасяне на псувните/обидите
.слушането на "метъл"
.twilight (моля ви)
.натискането в някое заведение (не, не искам да те гледам)
.ротари
.runs'n'roses
.оплакването от системата
.болестите по бележките от личните лекари (една настинка стига, честно)
.желанието да се следва архитектура/право