A bowling wind is whistling in the night

И този театрален сезон приключи, сякаш обаче ги нямаше емоциите от миналата година. Било по-добре даже, казват, а ние не вярваме, защото знаем целия процес, а не само крайния резултат. А как бих искала отново да съм част от всичко това и всички, които се смяхме на шегите за Бракмата и Рашко, защото сме ги преживели, да сме отделно.
In the deathcar we're alive.
Олеле, а наистина ли бяхме ние, там, и се снимахме, и викахме, и подскачахме по сцената "Не, дами и господа, това не е Савата!", или пък викахме през редовете. И пихме бира през почивките, и ядохме бухти непрекъснато, и се ядосвахме на досадни зайци, и тези три неща.
Това е положението, започнахме си заедно, а догодина не ме интересува.

Searching for yourself you find demons

Преди да е започнал новият ден си подреждам дискографията на Майк Скинър по хронология. Как да ви обясня, че Майк е прекрасен, да, прекрасен е, нищо, че не слушам рап. Него мога да го слушам 24/7.
Всичко останало е странно. Не съм свикнала толкова рано на театралното напрежение точно под стомаха и леко трепкащите пръсти, сновящи по техниката. Затова още не съществува. Затова сутринта ще стана по-рано и ще ходя до разни места, които никой не очаква. Аз пък очаквам хора, които не съм виждала от месеци, да ръкопляскат и да викат - те много добре знаят какво е коствало тези час и малко.
Two great European narcotics - alcohol and Christianity - I know which one I prefer.
Всичко това ще се случва.
Но засега - Майк Скинър и тълкуванието на сънищата ми.