Днес за първи път ми се ревеше от неискане да стана, обаче ми се наложи да го приема стоически, защото беше 9 без 10 и закъснявах за работа. Малко се вкиснах, обаче всичко се оправи към 11:30, когато непонятно започнаха да пускат хубава музика по това загубено-и-забравено-от-бога радио. Понякога наистина се чувствам като video killed the radio star.
Ениуей, последните двайсетина минути от пребиваването ми в офиса на майка ги прекарвам в обикаляне из д-р. д-р. проф. по Всезнание-и-още-нещо Wikipedia, последното радио и писане на постове за губене на време, ътендване за събития на бургаския плаж и танцуване на обичайните Бийтълс и Куийн.
Не, наистина, догодина може да ме търсите на някой хамак на плажа. Примерно.
28 August 2007
27 August 2007
Daydream In Blue
Днес - особености на националната кухня - суши, уасаби и прекалено солен соев сос. И всичко се повтаря около това суши - едни и същи хора, подобни случки, познати вече места след дъжд. Докато гледах сестра ми как навива водораслите, се сетих за един стар виц: "Кога ще настъпи световен глад? -Когато китайците разберат, че ядат само гарнитурата."
На това трябваше да се смеете, впрочем, ако не свърши работа, по-добре си пуснете някаква весела песен, иначе не мога да ви помогна.
Сорри.
We live in a free world
I whistle down the wind
Carry on smiling
And the world will smile with you.
На това трябваше да се смеете, впрочем, ако не свърши работа, по-добре си пуснете някаква весела песен, иначе не мога да ви помогна.
Сорри.
We live in a free world
I whistle down the wind
Carry on smiling
And the world will smile with you.
Subscribe to:
Posts (Atom)