If we can't have it all
Then nobody will
....
Споменах ли билета си за Garbage?
А сайта, с който в момента се боря (но като свърша, ще съм много горда с)?
А всичките неща, които имам да свърша следващата седмица?
Всичките хора, с които искам да се видя?
Също: новата реклама на Aussie в метрото, която ме накара да се засмея сама в пълния карт; съобщението в (точно) 11:11 на Жельо; ето този момък, който беше много забавно начало на деня (също и край на днешния ден, в който гледам негови неща до 4 сутринта и ме докарва до сълзи от смях, когато виждам познати лица и места); стари снимки, които ми припомнят коледни истории за Ева Грийн и момчетата от последния етаж.
И Garbage. Разбира се, че Garbage, въпреки че са от дълбоките 90те, но както каза Дик - трябва да отида, за да задоволя желанието на малката Нели, която я беше страх от техните видеа, и на малко по-голямата Нели, която в крайна сметка реши, че the world might not be enough, but it is indeed the perfect place to start.
04 June 2012
02 June 2012
Nothing has changed
Recap от последната седмица.
Всъщност не съм напълно сигурна, че искате да чуете всичките тези истории, така че няма да ви занимавам с тях.
Но все пак искам да отбележа, че последната седмица беше във всичките оттенъци на ужасна. За някои съм си виновна само аз, естествено, но ги имаше и понеделнишките моменти с тюторите ми, които ме докарват до безкраен яд и безсилие и които в крайна сметка определиха и тона на цялата седмица.
Но го имаше и снощи, което не беше толкова зле и всъщност имаше доста смешни моменти. Като одисеята с колана на Иън. И хип-хопа. И глупавите разговори, докато седим на килима на долния етаж.
Но всъщност не, радвам се, че седмицата свършва. Въпреки че хората си заминават, а това се случва всяка година почти по едно и също време.
Сега поне правя някакви неща и всичко изглежда, че е наред. Ще видим. Междувременно тихи и спокойни песни и отспиване по никое време.
Daylight licked me into shape
I must have been asleep for days
Всъщност не съм напълно сигурна, че искате да чуете всичките тези истории, така че няма да ви занимавам с тях.
Но все пак искам да отбележа, че последната седмица беше във всичките оттенъци на ужасна. За някои съм си виновна само аз, естествено, но ги имаше и понеделнишките моменти с тюторите ми, които ме докарват до безкраен яд и безсилие и които в крайна сметка определиха и тона на цялата седмица.
Но го имаше и снощи, което не беше толкова зле и всъщност имаше доста смешни моменти. Като одисеята с колана на Иън. И хип-хопа. И глупавите разговори, докато седим на килима на долния етаж.
Но всъщност не, радвам се, че седмицата свършва. Въпреки че хората си заминават, а това се случва всяка година почти по едно и също време.
Сега поне правя някакви неща и всичко изглежда, че е наред. Ще видим. Междувременно тихи и спокойни песни и отспиване по никое време.
Daylight licked me into shape
I must have been asleep for days
Subscribe to:
Posts (Atom)