Peep show цяла нощ, също целия Adobe пакет.
Искам топли дни отново, моля.
Преди година по това време стаята ми приличаше на епицентър на бомбена атака; неща всякъде - неща, които после изхвърлихме, стените, покрити с мухъл; миризмата, пропита в мебелите; следобедното слънце и усещането за ново място, което получаваш винаги преди да се нанесеш.
Погледнато в перспектива беше забавно. Дори боядисването беше забавно, макар и безкрайно изморително и примесено с проекта за ресторанта (който в последствие също стана бял). Иронично таванът, който е с най-малко произшествия - и злополучните петна по стените и пода.
Един ден това място ще ми липсва, защото в него оставих малка част от душата ми, и голяма част от мен (буквално?). Няма значение, че апартаментът е малко съмнителен и понякога неприятно студен - и ако оставим настрана досадния хазяин (както каза Стюарт - все пак хазяите по традиция трябва да са поне малко досадни - иначе нямаше да е експириънс), една година по-късно и все още ми харесва да се събуждам на прозорците без пердета.
Може би е време да сложа винил по стените, както планирах в началото.
...
Been around the world and found
That only stupid people are breeding
The cretins cloning and feeding
And I don't even own a TV
Общо взето.
07 May 2012
02 May 2012
Here she comes like a brand new day
Не.
Този ден е просто не.
И ако може никога вече да не се повтори, ще е супер просто.
Както преди малко обяснявах на Светльо, някои хора наричат такива дни "понеделник", въпреки че е вторник. А срядата ще е като втори дубъл.
Тази седмица е странна. В понеделник се събуждат случайно за забравена уговорка, бягам натам, после разпознавам цветни петна в далечината и се опитвам да ги достигна също. Май започва бързо, а всъщност много много бавно, с безкрайни уговорки за една случка или друга, за едно приключение или друго. Чувствам се като в някой американски ситком, дори цитирам такива в моментите, когато не се унасям пред компютъра.
Исках поне този месец да започне с гръм и трясък, с шум - хубав шум, който не ме проглушава, но ме кара да настръхна. Също ще е хубаво, ако случайните сънища спрат най-накрая, за да мога поне една нощ да се наспя без да ме се будя много часове преди алармата.
А ще е направо прекрасно, ако утре сутринта се събудя и имам хубав стол, на който мога да седя почти нормално много часове, а гърбът и раменете ми да не крещят от болка всеки следващ час.
Искам и още 7000 неща. Както винаги.
PS доста след полунощ: Имам една идея, която може би ще изпълня, като по изключение за всичко останало.
Този ден е просто не.
И ако може никога вече да не се повтори, ще е супер просто.
Както преди малко обяснявах на Светльо, някои хора наричат такива дни "понеделник", въпреки че е вторник. А срядата ще е като втори дубъл.
Тази седмица е странна. В понеделник се събуждат случайно за забравена уговорка, бягам натам, после разпознавам цветни петна в далечината и се опитвам да ги достигна също. Май започва бързо, а всъщност много много бавно, с безкрайни уговорки за една случка или друга, за едно приключение или друго. Чувствам се като в някой американски ситком, дори цитирам такива в моментите, когато не се унасям пред компютъра.
Исках поне този месец да започне с гръм и трясък, с шум - хубав шум, който не ме проглушава, но ме кара да настръхна. Също ще е хубаво, ако случайните сънища спрат най-накрая, за да мога поне една нощ да се наспя без да ме се будя много часове преди алармата.
А ще е направо прекрасно, ако утре сутринта се събудя и имам хубав стол, на който мога да седя почти нормално много часове, а гърбът и раменете ми да не крещят от болка всеки следващ час.
Искам и още 7000 неща. Както винаги.
PS доста след полунощ: Имам една идея, която може би ще изпълня, като по изключение за всичко останало.
Subscribe to:
Posts (Atom)