Of doing all the worst things I do best

Преследвам въпросите си за значението на рисунките ми, попадам в асансьора, който сънувах вечерта преди. Часове по-късно с В. търсим думи из речниците, пием бързо бяло вино от чаши за бренди, пеем на висок глас на немски и руски, смеем се на рекламите и си говорим за примери и предрасъдъци. На поредното Горан Б. тя нахлува в стаята със смешни изречения и сива пола. "Taking back the city for ourselves" правим си планове и обсъждаме красивите и безкрайно глупави мъже. Чакам я на ъгъла, трябва да ходя у баба, а виното вече ме е хванало.

This is a mystery not to be solved

Позволявам си днес да правя глупости вместо плакати от стиропор, бира на обяд и черен чай с вкус на ягоди вечерта. "Днес" е вече "вчера", но не съм спала. И какво, говориха ни за този момент години наред, и какво? Денят продължава с варена тиква с орехи и още чай, и гледам от онези "смешни сериали с идиотски случки", от един ми остава един сезон, три от друг и така, и така. После пък сигурно се опитвам да намеря правилната мелодия и завършвам с нежелание и невъзможност да заспя до 3 сутринта.
По-нататък в измерението "днес" хора (които, за радост, не четат този блог, но пък в някакъв процент са адаши на съквартиранта на Мартин) се появяват и ми унищожават емоциите, всички емоции на света, но мен това въобще не ме интересува, не, не, ни най-малко, щом Шелдън и Леонард са отново на път да спасят света от лаптопите си, а Тед все още не се е запознал с подходящата. (Приличаме на баби с тези сериали, казва сис, а аз клатя глава в знак на съгласие и се надявам следващият епизод да е по-.)