15 September 2005

Казано на диктофона

``Баси красотата обаче, напра`о не е истина....Зверски мно`о ме кефи времето между деня и нощта..Кърти мифки, просто...И тия светкавици, които осветяват цялата ми стая, направо ти идва да заревеш.
Да, вярно, утре сме на училище, ама ще се преживее. Само тъпият Никола дето не ми звънна, ама и него ще го преживея. И утре е ден. Или утре, или вдруги ден ще го чуя, може би, ако не - на рождения ми ден. Все пак той ми обеща, нали? И той, и Иво...Жалко само, че Киро няма да може да дойде.
Киро е пич. Ще си го запиша някъде да знам. Да него забравя.``

14 September 2005

добрите хора идват бавно (но заедно)

Добре, признавам си, имам склонност към готини хора с неземно чувство за хумор.
Примерно Никола, за който винаги имам някаква история или изцепка подръка (Кой не го знае него Никола, кой не е чувал за него(точно за него смятах да му лепна прякора `Никола Дупката`, ама се отказах, щото щеше да ми се обиди)).
Та тоя Никола ме е събарял на земята от смях, ама това е едно наръка.
Мисълта ми е, че преди известно време Х се запознах с един негов съученик, който....абе изглежда нормален, да го кажем така, щото то да си `нормален` в Немската е мааалко по-различно от да си `нормален` където и да е било другаде. И тови съученик Х се пада някакъв уж на акъла на Никола, ама да видим:)
От другата страна на България обаче, на около 100-и-нещо-си-там километра от Бургас, в Добрич, се запознах с друг пич, който също ме кара да съм редовно леш от смях (освен когато сме сериозни, изключително рядко) и този пич също има съученик, също пределно добър приятел негов и определенно са на еднакъв акъл. Че дори имам покана да ходим да се снимаме заедно.
Колкото до мен и систъра....Е, който знае мен, знае и нея, няма как иначе:))
Всъщност, като се замисля(даа, определено мога да мисля за такива неща), септември се пада нещо като последното време за изчезващи купони. И началото на октомври също.
Ето сега например, Никола и лицето Х се напиват някъде из дебрите на българското тъмно и кой ли знае кога въобще ще свърши пиенето.(В момента съжалявам милите германци, които ще трябва да гледат полу-разложено-напитата физиономия на Кольо утре).
И искрено(и лично) се надявам и моят собствен купон да стане една достатъчно голяма малка лудница. Не че се хваля, ама дори го сънувах, ама не ми се говори къде завърши нощта, с кого и как. И защо:)))
И така, днес е 14-ти септември, а утре се почва ходенето по големите мъки:)
/Да си запиша : Разговор с Никола относно плановете му за четвъртък следобяд, обсъждане на заминалото напиване и евентуално дразнене на тъпото лапе, което е влюбено в него (даа беее)/