Remurdered

Главата ми бучи с всичките думи, които искам да изкрещя. Нямам сили, нямам дъх, сърцето ми спира за минута-две-три, преди да започне отново; очите ми не виждат думи и линии.
Последователности.

Искам косата ми отново да е дълга, за да мога да се крия в нея, очите и душата си да крия. Искам да задушавам хората около мен и да ме е страх от вятъра на спирката. Искам песните да не съществуват вече, само шумът в главата ми да остане; искам нови неща. Искам страст и искам еуфория. Искам точни размери и повече вода, и повече кучета на улицата. 

Един човек е яростен на целия свят,
защото светът го лиши от врагове, от очевидности,
от романтика.
Сега той трябва да решава в кой бог да вярва,
в коя страна да бъде, къде да работи, с кого да
остарее заедно.
Трябва да решава за всичко.

Follow, misguide, stand still

Понякога има и такива месеци, когато не спираш да правиш много неща едновременно и 24те часа на денонощие никога не са достатъчни. Правиш глупави грешки върху неща, които не са ти много ясни, черташ линия след линия и отговаряш на всички въпроси; строиш мебели, пиеш неща с много захар в тях и се молиш софтуерът ти да не блокира.

5 минути по-късно софтуерът ти блокира.

5 минути по-късно и главата ти блокира.

После отиваш да си купиш бира и да гледаш Досиетата Х.

Relative Hysteria

Mарт започва така: С шума от тонколоните над главите ни, странни хора ни блъскат и ни разливат напитките, пияните мъже не са особено интересни, а ние с Марсела се смеем на всички малки глупости на света.

Този февруари не беше дълъг, но беше тежък и заслужаваше един такъв край, където отиваш в клуб и се чувстваш най-старият човек на света (но си буден и на крак от последните 17 часа и последното, от което имаш нужда е пияно момче да те преследва из залата и да не те оставя намира.)

Толкова много работа, толкова несъществуващо време и Стокхолм след три (!) седмици.

PS. Всички готини хора отиват в Нова Зеландия в някакъв момент, явно.