4 weeks.

"Head down, headphones in, music on, world out."

But I think your pulse would start to rush

В момента в главата ми:
Месарница, която представлява всичко това, от което ме е било страх като малка/ не исках да си спомням с особено голямо желание;
дизайнерският офис, в който с удоволствие бих прекарвала дните си;
магазинът за колела, който никога няма да просъществува, но е голям и светъл, и никак стъклен (защото, защо изобщо ще има стъкло в магазин за колела?);
кабарето, което не е кабаре и дизайнът, който не е изкуство; сцената, която не е сцена и тардис конзолата, която е пийп шоу.

Когато едното не върви, винаги ги има другите три, от които да си избереш.
Не знам колко седмици остават, но както каза майка - винаги един ден няма да ти достигне.
Feel free to panic.

Heaven can wait, we're only watching the skies

And on Saturday there was this moment of perfect serenity, of quietness and calm happiness, just as they played One Day Like This on the stereo. We all hummed along with the melody and smiled, and didn't dare say a word, just in case the moment disappears.

Saturdays like these are the only days when you can get to appreciate working in retail, and for all the wrong reasons.

But now it's Monday - no, it's Tuesday already, and I have just over 6 weeks left for my portfolio and all the work in the world - which is scarily much, but everything will be OK in a blink. Everything will pass, the weather will get better, and we'll go to Edinburgh, or finally Arran, or Southern France, or all those places that have always been on the back of my mind.

Haven't we heard enough

Всички онези неща, които искаш да направиш.

Днес е рожденият ден на Дик. Казвам това не като някакво особено важно твърдение, по-скоро като въведение към следващата история.
На обяд отидохме в един малък пъб на Byres Rd, в който - по някаква причина - никога не съм влизала преди. Говорихме си за всичките неща, за които си говорят хора, които са два месеца преди дипломиране. За хора, за работа, за места по света, където да живеем. За неща, които обичаме и неща, които трябва да изоставим. Отново през местата, на които той е кандидатствал за работа и всичко, което би искал да прави. Той със сигурност има повече перспективи от мен, и повече идеи какво иска да прави с живота си, което е супер - поне за него. Мен ме кара да се депресирам допълнително пред възможността да не направя нищо по-велико от това да работя в магазин* и да намразвам хората дори повече от обикновено.
Всъщност в момента не мога да осъзная концепцията, че след лятото ще има есен. Нищо останало. Лятото не е ваканция вече, а просто следващия сезон.
Но Дик ми каза едно от най-мъдрите и хубави неща, които някой ми е казвал напоследък. Защо, в тази gap year, докато работя нещо, някъде, и преди кандидатстването за магистратура (ако изобщо се стигне дотам), не правя всичко останало, което поискам. И покрай всеки разговор, който провеждам с майка си, в който чувам разочарованието в гласа й, просто защото тя наистина не може да възприеме, че нейното образование преди 30+ години няма нищо общо със ситуацията в момента. Нищо. Общо. Неговата идея беше просто хубава. Накара ме да се усмихна, а това не се случва много често напоследък.

*Disclaimer: Нямам нищо против хората, които работят в магазин. Забавно ми е, когато с колегите се правим на клоуни и когато клиентите не са сърдити на света (или поне не си го изкарват на мен), но това е temp job, а аз имам всичките амбиции на света да направя нещо прекрасно от живота си.

But she never lost her head

Малко преди да си легна, за да посрещна утрешния ден почти с усмивка и настроение за 4 часа на крак в магазина, искам само да кажа как март беше предимно скучен и неприятен месец, queue in април, за който тайно се надявам всичко да е наред.
В този ред на мисли, някакви планове отпаднаха, други ще се случат, но в края на деня ще съм същото момиче, на което изобщо не му пука от глупави хора, които се опитват да й развалят настроението.
Освен това вторник ще е епичен.
Освен това дори не знам дали все още съм на работа, но ще отида утре малко по-рано сутринта и ще проуча въпроса. Защото беше много трудно някой да ми каже в събота, предполагам.
Лека ви нощ на всички, и remember kids, sometimes it snows in April, too. Но пък се надявам този месец да стигнем до всички места на света.