What made me behave this way

Съвет на седмицата:
"Nowadays it's more intimate to hold someone's hand that to fuck them."
Което е по повод на прекалено много събития от последните месеци, включително обсъждането на факта, че моето семейство очевидно живее в Дисни приказка (и това е малко досадно понякога).
Днес с Джон си говорим за инциденти и скъпи хора, най-тъжният разговор, който съм имала на работа. Или може би през живота си. Рядко виждам мъката в очите на някого толкова много, че просто искам да го прегърна и да му кажа, че всичко ще бъде ок (въпреки че никога нищо няма да е).

Освен това, предадох дисертацията (и не искам да я споменавам НИКОГА повече, моля. Мерси.) Затова пък сега имам куп други неща да правя, проекти и идеи; филми; сценарии и картини; снимки и песни. Всичко по реда си.
Уикендът се очертава да е супер.

Всичко, което искам, е да предам дисертацията си след 10 дни, да правя кукис, докато взимам шотове и домашни коктейли, и да се наспя за цял един живот време.
После да изпия няколко бири.

Noctuary

"You are going to be fine."
Точно 6 думи и като че ли всичко се нареди.
You are going to be fine.
Надявам се да си прав и всичко да мине както каза, но засега - снощи беше странно и неочаквано, непланирано и остават само две семици до предаването на дисертацията.

Never look back, walk tall, act fine

Нали знаете колко обичам февруари? И февруари много ме обича, очевидно.
Nothing's gonna touch you in these golden years, казва Боуи и аз съм склонна да му повярвам, ако не си гледах дневника с програмата за следващите няколко седмици.
Though nothing will drive them away
We can be heroes just for one day
We can be us just for one day

Иначе съм един файнъл драфт и половин портфолио напред, два филма през март и всичките неща, за които никога не ми остава време.