What I have and what I ache for

Слушам Massive Attack за първи път от много много време. Оглеждам хаоса в стаята ми, който скоро няма да бъде поправен. Имам безкрайно много работа, но във вторник може би ще ходим в sleazies заради белите руснаци и всичките онези детайли, които пропускаме всеки път.
Трябва да започна истинския модел в един момент, но засега единственото, което ми е в главата, са разни картинки от други времена, които нямат никакво значение, но все пак не мога да спра с тях. Massive Attack са донякъде виновни, но предимно песните им, които просто те карат да си затвориш очите и да забравиш, че трябва да ставаш утре рано, за да успееш да свършиш още малко неща преди работа.

If I say, shut your eyes

Tomorrow's gonna be a rather long day filled with 7000 things, one after the other. I've had many of those lately, and that should be fine, as long as I'm not totally exhausted by the time I get home and decide to do some work on my model/sketches. Also, one week to 22, but already chose my sister's (insert any holiday) present.
I also picked my own gift from myself, a wee bit fancier than Wim Wender's book from last year (I love you with all my heart but you, know what I mean, W), and too many people were nearly shocked when they heard about it. Is it really that unbelievably surprising?
Also (No.3), many many plans for that week in Germany, all of which make a happy little (neli)ghost. 

What would you do if you saw spaceships over Glasgow?

Fuck you all with your fucking meteor, беше НЛО, а вие сте скучни!

В други новини, в случаен разговор днес осъзнах колко много работа ме очаква следващите няколко месеца и как малко ми се доплака от това.

Well just when I thought I had it planned out

Няма момент, в който Editors да не са пречистващи за душата.
А в момента слушам и Dead Meadow, до които просто не бях стигала от известно време, защото все не оставаше време за тях, но някакси хладната вечер е идеалният момент да си ги пусна и да се усмихвам тихо в полумрака (историята с Dead Meadow и студа е спомен за онази студена зимна вечер, когато вървях пеша по заледения тротоар дълго след полунощ на Коледа, а те бяха саундтракът в ушите ми.)
И междувременно обмислям нещо радикално, което може би ще шокира една прекалено голяма част от хората около мен.
Всичко с времето си.

А сега - краят на лятото (краткото дълго шотландско лято с търсене на работа, нови коси и тюлени); утре започва година 4, и изобщо не ми се мисли за следващите осем месеца.

Every single one's got a story to tell

Песни, които пуснаха днес на работа и които ме накараха да се усмихна (в никаква последователност):
Rock The Casbah
Spark
Friday I'm In Love (на която може би съм танцувала в пробната с една от другите жени)
Sit Down
You Give Me Something
Slow It Down
Valerie
Strawberry Swing

Песни, които слушах днес директно преди/след работа и ми помогнаха да не заспя в автобуса:
Munich
When Anger Shows
Frodo
Mezzogiorno
You Spin Me Right Round
Fat Lip
SZ2 (която бях надула до толкова, че ми изкара акъла около 3тата минута)

Защото за всичките часове днес някакви дори глупави песни ме изкарваха от непрекъснатото повтаряне на едни и същи изречения.
Поне получих едно потупване по рамото (буквално).

А под него нищо ново

Студено ми е. И ми се спи. И съм много изморена, а дори не ми се мисли за утре.
Като цяло е неприятен ден, или неприятно досаден.
Боли ме всичко и като цяло ми се мрънка за неща (обаче няма на кого).
Сега ще си взема топъл душ, ще си оправя ноктите и ще си представя, че всичко е ок и под контрол.

To watch until the beauty fades

Работата е окей. През повечето време.
Мъжете са като цяло по-забавни от жените. Особено ако са без жените си. Особено ако ти кажат "Искам яке. Избери ми, което да ти хареса." или "Искам костюм. Избери ми нещо, което да ми става." И двете ми се случиха днес.
Понякога пускат хубава музика. Това е хубаво, когато няма много хора и когато си стоял на крак последните три часа и половина. Пускат The Cure по-често, отколкото бих очаквала в такъв магазин. Днес пуснаха и Garbage, което общо взето ме шокира.
Но все пак, всеки момент, когато изляза от сградата, си пускам нещо шумно и цветно, защото имам чувството, че до края на месеца ще имам големи проблеми с цветовата гама на проектите, които правя.
Освен това преди нямах нищо против navy blue (или каквото и да е било синьо, ако става въпрос). Питайте ме края на другата седмица пак.

Сега ще гледам Борат. Нужно ли е да обяснявам защо?