Pink and dirty neon

Книгата, която чета в момента, малко е тъпа, но отвреме-навреме има прозрения, които ме карат да се усмихна (в най-добрия случай). Иначе слушам The Killers тематично, а дори не съм им такава фенка, но - както казах - тематично са най-подходящите in this day and age. Get it, eh?
Всъщност предимно, защото чета някакви неща на някакви хора и в главата ми изскачат цитати от техни песни, и изведнъж ми се приисква да съм едно малко клише, да съм в нечия кола и да сме по пътя, и да пеем тези песни, защото така трябва. Защото тези песни са написани за там, така както всичките песни на Ейми са за Шотландия, а Whistle for the Choir е и завинаги ще остане онова, което си пускам на плейъра, когато вървя по тъмно из града.
Знам, че напоследък не говоря толкова много за музика. Не е, че не слушам музика, напротив. Дори си лягам вечер с музика. It still is the best boyfriend I've ever had.

А следващата седмица сама вкъщи, Partick edition, и смятам да оставям вратите отворени и да се разхождам полу-гола из апартамента, защото няма да има кой да ме види.