Дори не можете да си представите щастието ми, че вече е петък. Петък е много, много хубав ден. Не толкова, че е петък, колкото факта, че след него идват събота и неделя, и е само това останало от тази проклета седмица.
Наистина, не знам какъв беше проблемът, не знам защо нищо не ставаше както трябва и защо нищо не се получаваше както се надявах. Не говорих с правилните хора, не бях на правилните места, нещо все се изплъзваше, а аз нямах време да търся какво и къде.
Понякога искам нещата да са по-лесни. Да си помисля за нещо и то да се случи моментално.
Това възможно ли е?
Този път всичко ще е наред. Тази седмица ще подскачам на един крак и ще правя лупинги във въздуха. Ще започна Макс Фишер най-после. Ще пия малко повече Irn-Bru, защото е вредно за мен, но ме прави щастлива.
Правя си тези обещания, защото ако нямам с какво наистина да се занимавам, искам поне седмицата ми да е тиха и хубава. Може ли и аз?
No comments:
Post a Comment