Леглото е много удобно и има достатъчно вино до края на вечерта, а днес има странни разговори за хора, които не познаваме, но се случват. Освен това много мразя да ме поставят в ситуация да избирам между един вариант и друг, и двата много искам да се случат, и двете неща искам да преживея, но няма как да стане. Няма такова нещо като "слушай какво ще ти каже мозъкът, той знае най-добре". Сядаш и си правиш решенията, каквото решиш, че трябва да е този път, това е.
Виното си казва думата.
Времето никога не стига за нищо. Прекалено много хора и неща до сряда, няма как да стане. Някои повтарям, защото не знам кога ще се видим пак.
Изобщо съм такъв хроничен идиот понякога, че се чудя защо изобщо правя нещата, които правя и защо казвам повечето неща, които са ми в главата. Това включително. Това, което преди малко написах. Не този пост. На него нищо му няма.
No comments:
Post a Comment