It's a bit early in the midnight hour for me

Тих Великден, за поредна година без боядисани яйца, но отново шоколадови, и вкусно печено агнешко, и толкова много неща, Елиса, Люси и съквартирантите им са хубави и шумни, смеем се на странни шеги и тъпи истории, и нямаме нищо против всичките немски думи на света.

Остатъка от почивните дни прекарвам във видения за линии и цветове, времето май никога не стига, обаче искам да е нещо красиво. Гледам правилните филми и сънувам грешните сънища, обаче всичко е наред, казват ми.

А сега, поредната безсънна нощ, прекалено много такива ще ме очакват, а аз просто искам да избягам някъде далеч.
Някъде има зелени поляни,
там ще избягаме, там ще се скрием.
Някъде при езерата спокойни,
където пасат стада от бизони.

Някъде, където Америка още не е открита
и никой не знае, че Земята е кръгла.
Добри племена продължават да вярват,
че слънцето спира да свети, защото почиват си
боговете.

И няма да срещнем McDonald's, Windows, Coca cola,
някъде, някъде.

Където няма да има кралски сватби и септемврийски посещения на Папата, където телефонът ще се изключи сам, а Интернетът няма да съществува. Моля?