I'll run around in circles till I run out of breath

Nottingham (Uni campus) summary:
Хубави нотингамски дни сред зелено и нарциси; прекрасната прекрасна М, спасяваща животи и също римуваща времето си отвъд Канала все така успешно; хубави и нови хора наоколо; Вивалди и Aluminium край езеро под дъжда; весели сериали в почивките; музиката и танците; партито почти за "добре дошла"; синината, за която ще разказвам истории след време; отново Севера срещу Юга с последиците и лошото време; всичките варианти на Робърт Смит; сънят, на който се смяхме, докато се борехме с цветове и материи; всичката поръчана и доставена храна; Вонегът в свободните часове; театърът в тъмните часове; The Cure в автобусните часове; веселите снимки в неочаквани моменти; песните и кратките мюзикъли в нощния парк; всичките разговори; The Walk; викторианското гробище и всички онези кратки моменти, когато успявах да забравя всичко.
Мерси.
Well it's a big big city and the lights are all out
But it's much as I can do you know to figure you out
And I must confess, my hearts in broken pieces
And my heads a mess
And it's 4 in the morning, and I'm walking along
Beside the ghost of every drinker here who has ever done wrong
And it's you, woo hoo
That's got me going crazy for the things you do

I got something better than love

Official soundtrack of Term2:
Editors - Bones
Editors - Bricks and Mortar
Muse - The Resistance
Blur - On Your Own
Oasis - She is Love
Beck - Sexx Laws
Beck - Think I'm in Love
The Fratellis - Whistle for the Choir
Paloma Faith - Stone Cold Sober
Manic Street Preachers - Indian Summer
Happy Mondays - The Boys are Back in Town
Beastie Boys - Body Movin'
Calvin Harris - The Rain
Calvin Harris - Yeah Yeah Yeah La La La
Grand Avenue - She
New Order - Crystal
Oasis - Soldier On
The Beatles - Something
Belle & Sebastian - I Don't Love Anyone
The Feeling - Join With Us
The Kooks - She Moves in Her Own Way
Ian Brown - Nah Nah
Oasis - Fuckin' in the Bushes
Editors - Munich

If there's hope in your heart, it would flow to every part

Седмицата ми в звукове и светлини, в дума след дума, ред след ред.
Седмицата ми бърза и спонтанна, с големи крачки и ниски скокове.
Седмицата ми на любов, загуба и отчаяние.
Седмицата ми на смях и тихи надежди, и на шумни разговори в кухнята.
Четири дни ми трябваха, за да осмисля Editors. Как ме редактираха, откакто се преместих в тази далечна северна страна. Първо In This Light and on This Evening, а вечерта ще е прекрасна - знам, трябва да е, наоколо мълчат, а Том пее за прекрасния Лондон, а аз пея с него колкото ми глас държи - ето Краставицата, почти неосветена и огромна, покрай мен минават няколко коли, а няма други хора, но не мога да мръдна. Ще живея там някой ден, само за да мога да обикалям пак така по нощните улици. После пък Lights, на Bones всички крещим Retreat, retreat!, а куршуми се чуват отнякъде; Smokers още ми върви пред очите - първото тяхно видео преди години, а аз соча телевизора и казвам на сестра ми колко са прекрасни. До Bricks and Mortar нямам вече сили, но пея с пълно гърло, пея и рева, и рева, докато пея, защото от тази песен боли, боли много; и видео искам да направя, и снимки също, а не мога - едната ми ръка е стиснала дръжката на чантата, а другата скръстена, не забелязвам другите, сигурно изобщо ги няма там, а после веднага започва Papillon, всички отново се появяват , всички скачаме и крещим, нямам сили - вече седми час права, а не спирам. И си спомням онази вечер на премиерата на песента по ВВС, а аз стоя вцепенена 5 минути и половина и се влюбвам отново от пръв поглед.
Отново вкъщи, с прекрасната тениска и дълги среднощни разговори, и алармата в 2:30, а аз завита в одеалото, продължавам да ги слушам и да плача, защото просто така трябва.
In the end all you can hope for is the love you felt to equal the pain you've gone through.

*А днес в магазина пуснаха Whistle fr the Choir, и аз казах на Сара, че вече всичко е наред.

The kids are dancing tonight, maybe we'll join them

“Before you criticize someone, you should walk a mile in their shoes. That way when you criticize them, you are a mile away from them and you have their shoes.” - Jack Handey

Две седмици до края на срока (а този мина така бързо!), есе на почти невъзможна тематика за другата сряда; светлинна инсталация за петък. Нотингам се отмества за вечерта или събота. Три партита за рожден ден (картичка за Броуди!); бира и пребоядисване на апартаменти за ваканцията (а също така Единбург и други близки градове.)

Editors утре, Editors Editors!
(а също така и оглед на още един апартамент)

Your story's been spun

От тази седмица научихме:
.за колко време се извървяват 13 километра (плюс отбивките в Морисънс)
.колко прекрасна е сестра ми в десет вечерта (и по всяко друго време, всъщност)
.колко прекрасна е dete (мартеничка и писмо!)
.как педофилията и ексхибисционизмът са сексуални ориентации (Естествено, че са, dete, педофилът е човек, сексуално ориентиран към деца. А това дали значи, че по дефоулт всичките ти любовници са педофили?)
.и към предходното, колко са тъпи пазарджишките управници - тъпи, тъпи, тъпи.
.как Facebook е широко преекспониран и всъщност - скучен през повечето време (освен когато не се откриете с някой отдавна загубен приятел или когато не се качват весели снимки и видеота)
.как мълчаливият ми месец се пропука в името на прекалено много празници, един фестивал и скучна почивка между работата по проекта
.какво говедо е Патрик
.как госпожица Жечева се срещна и присъства на лекция на Ben Kelly (за незапознатите - дизайнерът на Hacienda и още куп други свързани с нея неща)
.за протестите против закриването на BBC 6 Music
.и как остават 4! дни до концерта на Editors

Shine a light for me tonight

"Какво правиш?"
"Пиша съобщение на Джон."
"Оо, кой е Джон?"
"Не знам още, обаче голите снимки, които си прати, изглеждат супер."*

Говоря глупости, естествено, цяла сутрин всички говорим глупости и се опитваме да не започваме проекта - и да не изхвърлим някой лаптоп през прозореца; гледаме сериали, тази тюторка обаче е добра, всички сме доволни накрая - и с по поне десет идеи отгоре. Ще правим студиен хорър (скоро), аз ще съм убиец (а съдба?), а междувременно репетирам с времето до понеделник.
Междувременно водя разговор, безкрайно интересен и показващ гледната точка от другата страна. Чета чужди блогове и сравнявам изречения. А Франц Ф. са винаги на място и на време.
*Наистина пишех съобщение на Джон. Защото си уреждах оглед на апартамент. Нямаше никакви голи снимки замесени.
А снощи прекарах сред интериорни атласи, натурален сок и Уикеда. Днес също, впрочем. И утре.

Take a little picture in a photobooth

Какво ви казах, дойде март и нещата изведнъж почнаха да се нареждат - или поне с някаква малка надежда. Снощи мартеници и уелски традиции; Джак, говорещ глупости; спорове с Броуди за онова октомврийско парти; Лия - ухилена и щастлива, вече с една година по-голяма; Великденски планове "I'm starting to get a bit concerned how am I going to spend those three weeks by myself." "To be honest, so am I." Билет до Ню Йорк е по-евтин от билет до София. Всичките рецепти на света, и всичките концерти също - за една нощ; онова обещание към дете за пилето с шоколад.
А иначе - невъзможен проект и краш-курс за писане на есета; Ben Kelly в петък; Editors след седмица; обелки от мандарина и цялата сигурност на света, че нещата ще се оправят.