Напоследък говоря все по-често с К за нещата от животите ни. Имаме проблем и обсъждаме възможните решения. Обсъждаме кое би било най-правилно за момента. А снощи тя каза, че колкото повече си гледал нещо, толкова започваш да обръщаш внимание на детайлите. За онзи момент визираше ноктите на Фродо, но се опитах да взема главната идея.
След трите часа сън отидох да се измия в банята и се погледнах в огледалото. Търсех някакви детайли, които никой не вижда отначало или може би никой никога не е виждал. Луничките по носа, които се появяват само, ако съм стояла достатъчно на слънце. Едното око, малко по-малко от другото, създаващо забавни резултати при по-силна светкавица на апарата. Миглите ми извити все едно с часове работа, а всъщност съм току-що станала. Как винаги хапя само лявата част на долната си устна, като се замисля за нещо. Онзи кичур, който винаги ще си остане непокорен.
Предполагам, че всичко това е заради любовта ми към Cashback. Мога да гледам този филм ден след ден, нищо че го знам наизуст и често не внимавам в отделни сцени. Накрая винаги се усмихвам, защото точно това те кара той – да се усмихваш, да си представяш красотата, дори да не я виждаш наистина. Да искаш да си част от нещо толкова прекрасно. Да чуваш песни от него и да ги свързваш с някакви моменти от твоя собствен живот. И единствената мисъл, която може да ме накара да се влюбя - просто за да знам, че наистина е така.
Once upon a time, I wanted to know what love was. Love is there if you want it to be. You just have to see that it's wrapped in beauty and hidden away in between the seconds of your life. If you don't stop for a minute, you might miss it.
2 comments:
ако си гледала cashbacк с някого, когото обичаш и се разделите и ти е тъжно, сигурно няма да искаш да го гледаш пак и пак, освен ако не държиш да си причиняваш лоши неща.
май важи и за всеки филм, и песен, и място, и празник. и май тва е любовта.
аз този филм с друг, освен със сис, май не мога да го гледам. честно.
това е МОЯТ филм. :)
Post a Comment