And I was told there was not a minute to lose

Днес си разхождах новите кецове из града с кучо, и често-често поглеждах надолу да ги видя как се движат. А като се прибрах, осъзнах колко съм уморена.
Днес изобщо не съм добра приятелка на В, а тя не се сърди, защото не знае. Но аз знам и се чувствам зле, и съжалявам, но нямам право да си го причиня една седмица преди заминаване (и часове преди нейното). Естествено, и други неща не трябваше да си причиня, но виновните тук са малко повече.
В джоба ми има сгънат на много лист, разграфен с дните и хората. Изглeжда смешно, но е доста полезно и ми напомня защо трябваше наистина да си взима малък бележник в началото на годината и защо най-вероятно ще си взема един в началото на другата.
И ето ни в края на деня, когато трябва да къпя кучо (ако не ме изяде преди това), опитвам се да си наваксам с някаква нормална музика за двата часа в "селскио мол" и си представям как ще доизям тортата (която впрочем сама направих и К - напомни ми да ти донеса от шоколадовия ликьор), гледайки Torchwood и Cashback (за Cashback мога да говоря дори повече от за Доктора) в тази последователност.
И Н., наистина съжалявам, че ще дойда ден по-късно. Обаче го има октомври, после ноември и хубавите декемврийски празници.