Толкова странен ден, купих си нов хубавичък апарат най-после, всичко се случва за нещо като секунди, после виждам онази книга и дори не помня дали съм се колебала изобщо, но се прибирам и с нея.
Вечерта пък правим последни обсъждания за утре (на ток, отново!) и глупавите песни, които ще пеем. The last karaoke stand, както го кръстихме. И в някакъв момент следобяд осъзнаваме мащабността на всичко това, как ние сме в центъра и се чувстваме прекрасно и ужасяващо. Едно закриване на сезона както ние си знаем. (К!) And this time there's plenty.
Повече ме притесняват песните. Не тези, които ще пеем, просто песните наоколо. Припознавам моменти и ситуации, и хора в текстове, и връщам песни, за да си ги спомня отново.
Един бърз тих ден, след който знаеш точно какво трябва да направиш, но предпочиташ да се излегнеш назад и да се опиташ най-после да пратиш онзи мейл, за който си мислиш от онзи ден.
No comments:
Post a Comment