Неща, заради които бих се връщала:
1. аромата на морето рано сутрин
2. хората, които безвъзмездно са ми спасявали живота във всякакви ситуации
3. оптимизма, че може би този път ще е по-добре
Неща, които ще оставя да събират прах в някое мазе:
1. хората, които по някакъв начин са ми съсипвали дните. или са си останали неинтересни
2. спомените. всичките.
Нали знаете метафората за затварянето на главата/започването на нова. Нещо такова е в момента. Тоест, отивам някъде толкова надалеч, че каквото и да е било тук, вече няма да бъде. Не ми е тъжно, просто странно - и нормално. Oh, my god, I can't believe it - I've never been this far away from home.
1 comment:
(тва ще е дълго)
не знам дали си придаваш вид, просто се навиваш, вярваш си, самозаблуждаваш се или пък наистина е така, но:
моето заминаване за софия (първото) го смятах за нещо съвсем обикновено, и освен дето нямах търпение да се махна от вкъщи, смятах, че няма какво да ми липсва. да, вярно, софия не е като оня остров там. тва ни е първото различие. второто е, че ти през последните си години тук си имала много повече приятели и баси яките моменти от мен за същото време. тоест има какво да ти липсва. а сякаш не е така. третото е, че мен в софия ми се случиха разни неща и затва исках да се прибирам по-често и да се виждам с приятелите си, да съм си вкъщи въобще. тва още не знаем кво ще стане при теб, но домът ми едва тогава придоби смисъл. после го губи, пак го придобива и въобще не беше вече даденост. както и градът.
и общо взето искам да ти кажа - нтъ разбирам.
Post a Comment