Всеки път, щом се почувствам разочарована от някакви неща наоколо, си пускам дж.дж. с няколко тихи надежди да ме успокои. И въпреки това, с В си говорим за възможността нищо от случващото се да не се случва всъщност наистина. "Това би било голяма загуба на запознанства", казвам "макар че всички си имаме моментите, които искаме да забравим."
"И тогава се напиваме безпаметно", допълва тя. (Все още единствения спомен, който имам от Торн на караокето, е клипчето в апарата на сестра ми.)
Днес се случват сътворения иначе, разрушителни мисли в главата ми, и разни надежди. The skies are dark, they're dark, but they're clear.
А на всеки седем секунди си мисля за следващата песен. Искам нещо ново. И още седем хиляди неща.
2 comments:
честно ли си била толкова пияна на караокето тогава?
само торн не помня. нали ти казах?
Post a Comment