It's just a case of never breathing out

Чувствам се премазана от сутрешните обстоятелства на ранно рисуване, но това е по-малкото зло, пък и по някакво странно и незнайно радио пускат Blur след Pulp, Dandy Warhols, Queen, Beatles и пак Blur, Oasis и Depeche Mode, и май ателието се превръща в танцово студио. DM ще ги гледам и вечерта по някаква телевизия с толкова стар клип, че по това време жените са преспивали с Дейв въпреки, а не защото им е вокалист.
Все още не мога да повярвам, че във всичко-имащото ми фтп има наистина всичко без Arizona Dream, което обаче си го свалям по други легални начини и ще го гледам по някое време най-близката вечер, заедно с един сериал, който ми връща надеждата в забавните ситком. So what, pop is dead, it's no great loss.
Който и ще го гледам сега, а на стената в стаята ми първото, което се забелязва, е един скромен черно-бял надпис.
We
Are
What
We
Do