Защо ли се получава така, днес прашинките в стаята отразяват светлината от въображаемото и днес-невидимо слънце. После пък някакви хора ме питат дали в стаята имат час, а аз отвръщам, че съм в другата смяна и бързо избягвам преди да са изкарали вилите и лопатите. Р я няма, затова решавам да започна-и-довърша работата си, а след половин час осъзнавам как напоследък по-често съм влизала във фронтално съседната на зам-дирекцията ни стая, отколкото в останалите на етажа.
Следват два химични часа well, you know when you've been defeated, you don't care and you thank no one, после се занимаваме с нищо-нещо в салона и пътуваме за живота си в час по немски.
А сега вече всичко е спокойно, топла и почти ясна вечер на Oasis и Radiohead, и учебникът по история на колената, и червен немски чай от горски плодове - С. благодари за карикатурното му описание и е време светът да отправи очи към 20те.
I wish I could be happy, I wish, I wish, I wish that something would happen.
No comments:
Post a Comment