They Can't Stop The Spring

*този пък е посветен на Мишо, защото още ми е кофти, задето не питам, преди да се опитвам да изваждам очи
По-принцип разумът е хубаво нещо.
Обаче понякога прекаляваме с прекалено многото разсъждения и правим простотии от липса на друго.*
Междувременно, за разлика на една останала част от съучениците, въобще не ми дреме за класното по литература утре, нито съм учила, нито съм сигурна в способностите си за писане на есета. Не повече, но пък хората понякога се изчерпват откъм идеи.
После вървя по главната и е доста тъмно, а ми идват на ум някакви неприятни спомени и идеи, след това и други спомени, но те са свързани един с друг като плетените гривни, които се учехме да правим във втори клас.
Разсъжденията наистина са кофти нещо, макар че понякога са нужни, за да не напиша някакви неподходящи неща в блог, който по принцип се чете от n-та брой хора.
Go out and play.