You Know My Name

От два дни не знам какво искам да слушам, и това боли.
От два дни сме се настанили в стаите на вече завършилите, а днес Христина се изплаши от начина, по който влязох в стаята (все пак).
От два дни пращам мейли като побъркана, пиша статии и рецензии, архивирам снимки за различни хора и обяснявам как има и други готини снимки, ъплоудвани във flickr-албума ми. Понякога гледам случайни сериали или пък "Карибски Пирати" (който пък въобще не е толкова зле, всъщност), а после - някакви идеи за утре вечер и ром. (Но не и този, който отлежава от Ивановден.)
Въобще, от два дни губя мечти и връзки с действителността; спасявам тази вечер, но започвам да плача насън; въобразявам си разни неща (а самовнушението е силен противник), но в един момент осъзнавам, че това едва ли би имало смисъл и стойност.
Накрая, от два дни се случват само неща като едва ли не дежа-ву, познати моменти с отварянето на вратите, изпитите и песните преди тях, или как това вече наистина се е случвало и преди.