Призрак по избор

Well I don`t feel like dancin
Even if I don`t find nothin better to do
Сълзите на жирава са по-лъжливи от тези на крокодила, без да има общо с предишното.
Не, недей да търсиш логика в думите и действията, просто ми се е забъркала каша в главата. Нали знаеш, малко повече емоции, случайни срещи (а Бургас е малък), кофти фрапе в Пиано бара. Освен това: гост от Ахтопол, неочаквано и весело, 5 лева за 3 дни (не на вятъра) или както се изрази любимата ми сестра : Пак ли ще се млатите?(Мхм, един идеален завършек на едно страхотно лято.)
В този ред на мисли, който не дойде във вторник не поради друго, а от липса на желание, изпусна нещо страхотно.
Прекрасен концерт, прекрасни Остава, прекрасен Иън Браун, прекрасно, прекрасно, прекрасно.
Прекрасна седмица с прекрасни хора и прекрасни новини, призраците са от други.
Обаче реализмът се стоварва върху ми като атомен реактор и се сещам за пътеписа, пиесата, рисунките и всички онези книги в списъка.
No, sir, no dancin today
Tommorow probably ^^

Blessed

Сигурен ли си?
Не. Невъзможно е да бъда сигурен. Никой не може да бъде сигурен за такива неща.
И сега какво ще правим?
Каквото сме правили винаги?
Поне намери ли го?
Ще.
Гугъл?
Да.
А снимките?
Какво за тях? Не, не съм ги намирал, не съм ги и търсил и си нямам идея какво ще правя с шаблоните.
Ще ти помогна с тях.
Те излязоха ли вече?
Не, но има време още. По-късно. Няма да се обадят.
Знам. Always with me, always with you. Но никога заедно.
Не може ли да се направи нещо?
Кога е зависело от нас дали ще става нещо или не?
Пак ли се развали уговорката?
Да.
Ще ми помогнеш ли?
Да.
Ще успееш ли да ги спреш?
Не.
Никога вече.

Розата на Depeche

Bye-bye
Bye-Bye
И докато някои все още тъжат за изпуснатото досега, други се отправят с неприкрита радост и гордост към предстоящите концерти.
Pink Floyd на Сан Марко, Венеция, а след точно седем дни ще се наслаждаваме на невероятните live-изпълнения на вечните Остава, Ian Brown и други забавни хора. Междувременно всичко това е подгрявано от "Ъпгрейтваната мода" и някъде там съм и аз също, очаквайки с нетърпение предстоящите събития от след една седмица (и нататък).
Bye-Bye
John the Revelator!

New faces, new places

15 дни и вече съм си вкъщи. 15 дни, кръстосвайки различни магистрали и избирайки винаги правилните пътища към дома. 15 дни на път, в хотели, по музеи и забележителности. 15 дни из Европа.
Дармщад ми е любимото място, където най-често мога да намеря сестра си и куп други забавни и весели хора.
Луцерн е приятен швейцарски град с хубава архитектура, красиви хора и прекрасно култово заведение.
Генуа е следващото на картата, но не ти трябва повече от един ден, за да разгледаш най-доброто, което предлага. Хотелът ни беше на 300 години, а в стаята ни имаше призрак, сигурна съм.
Флоренция винаги е предизвиквала асоциации на невероятно романтично място, серенади под голямата луна, вино и рози. Всъщност градът е красив, но е като че ли малко пренаселен от туристи с карти и големи фотоапарати.
Римини е италианският Слънчев бряг, с прекрасни делфини и хотел, от който откраднах половината списания. :)
За десерт бяхме оставили Венеция и това беше перфектният завършек на едно италианско пътешествие. Невероятно красив град, невероятно хубав филм, сниман в него ("Казанова"), най-прекрасното тирамису в целия свят. Дори гълъбите и туристите в един момент спират да ти правят впечатление.
Палманова е малко градче по пътя, в което правят страхотни пици to go.
Но като цяло Италия не заслужава такова внимание, освен историческото. Там живеят на принципа, че всички са длъжни да им знаят езика, лъжат доста в booking.com и са пословично лоши шофьори.
15 дни, изпълнени с нови места и нови лица, а работниците на строежа до нас са все още там, затова си слагам слушалките на ухо, надувам до дупка по-жива музика и ги оставям да се справят сами с дъските и бетона.