Keep the faith

Няма абсолютно щастие, казват хората.
А защо да няма?
Всъщност не е ли това смисъла на човешкия живот, да се стремим към перфектността в думите и взаимоотношенията? Апокалипсис няма, всичко е плод на вярата и представите. Само ние отговаряме за действията си, и ако не продължим да вярваме, какво ще стане от нас?
Пепел от пепел, прах в прахта, ето какво. Всички умираме, душевно, телесно, морално.
Everybody needs somebody to love
Everybody needs somebody to hate

Винаги има значение кой, винаги има значение защо. Но понякога причините са повече прозаични, отколкото логични - самата нужда от любов.
И докато някой ме беше обвинил незаслужено в същото преди известно време, сега смятам, че повечето хора изпитват такива чувства.
А това поддържа духа на хората.
Darkness all around us
We dont close our eyes
No ones gonna ground us

Even if we fall, even if we have no more faith to keep.

Няколко часа по-късно, вярата не е загубена още. Вяра в какво?, попита. Вяра в настоящето, в бъдещето, в приятелството и животът въобще. И както някой от мъдрите обича да казва, че разстоянието ни кара да мислим за някого още по-силно, така е. Особено ако разстоянието се измерва в няколко сантиметра.
Докато мислите се вихрят като такива на някоя от хилядите недопечени поетеси с хиляди блудкави фрази, всичко се повтаря и, по дяволите, за първи път ме е страх, че става именно така, просто не бива или може би не искам да го допусна, или....Или просто всичко ще си дойде на мястото, както всеки един предишен път. Този път обаче няма да режа аз сцените и снимките, и за това обещавам. Не съм компетентна, сигурно никога не съм била.
Heading for another life
In a new world far away.
Само това искам - ново начало, недалеч оттук, просто място с тих изглед към бъдещето, точно като в последния епизод на Chrno Crusade.
И май пак прекалих с дългите обяснения, но кой друг ще ме изслуша, ако не ти?