Нещо стана, не съм много сигурна какво.
Разговори за любов на немски, те хвърлят в смут всеки неразбиращ, а те са много. (И как да му кажа "честито", по дяволите?) Както се пее в една песен
When you`re so much in love
You don`t know how much you can stand.
А, сестра ми тъкмо влезе в ICQ, обаче май точно в момента няма какво много да й кажа. Освен за този разговор, ама май и тя няма да го разбере веднага. Пък и днес май съм сърдита на целия свят, затова не ми се обяснява. Не че светът не ми е сърдит и той, ама както и да е.
Съдбата е кучка с лошо чувство за хумор.[sense of humor, за преводачите]
Две случайни срещи, все точно до нас. Неочаквани, интересни, забавни.
Една знайна среща, на нашето място. Очаквана, интересна, забавна. Студена.
Защо повярвах на думи [и действия], в които не вярва и малко дете? Нищо, че сме направени от звезди и пеем под пъжда по улиците на Филаделфия.
[Искам си пак рошавата мисъл, а с нея и онзи последен учебен ден. В един по-късен етап и Седмицата на неочакваните разкрития.]
Но не ми се сърдете за носталгичните постове, наистина ми е студено.
А книга ще има.
3 comments:
ти да не прослуша стоун роузес? леле, ще стане човек от тебе!!:))
п.с. и аз искам едни неща. от тях тръгват лоши и бавни самоубийствени мисли. искам и да убия един човек, знаеш за кой става дума
Кой пореден в списъка ти? (шегувам се) :)
Post a Comment