Радост

Днес четох един блог, блогът на Кирил.
И...оф, маамустараа, що каква е тайната? И е такъв пич, и му се кефя толкова много, и е такъв пич, и му се кефя толкова много....И не знам защо, и той сигурно не знае, и въобще май никой не знае.
И пак ми е до хубави песнички, от онези по-странновеселите. И до снимки също, снимките от последния учебен ден.
Защото не ни пука дали ще бъдем разбрани.
Защото не ни пука дали ще си загубим времето.
Защото сме сигурни, че всичко ще бъде наред.
Защото никога не се чудим дали чашата е полупразна, за нас тя винаги е полупълна.
И защото сме оптмисти.