Със задна дата

Всъщност този блог се опитвам да го създам още от около 2 месеца, ама все се случваше или да подготвям музика, или имах изпити....въобще лудница.И много, ама страшно много ми се искаше да кажа на света за един пич, който замалко да ме научи да играя белот и който ми подари една роза, скъсана от него.И за самия белот, който за има-няма 3 месеца сплоти випуска или поне една голяма част от него.Жалко само, че за това време не станах 'дърта комарджийка', просто защото месец не е достатъчен да усвоя играта.Е, имаме още четири години заедно, нали?:)

Каквото и да казва майка, ремонтите вкъщи са супер гадна история.Особено съответното чистене.2 часа non-stop търкане, ядове и Ъпсурт.Жалка гледка.И нищо, че след два часа имах уговорка, намерих време да си взема вана, да звънна няколко телефона, да гледам едно предаване по Дискавъри, дори да измисля плакат за систера.
Иначе беше един нормален ден, нормално горещ, нормално безделничен, нормално шумен.
А сега...Все още чакам систера да се появи в кю-то, докато един приятел ме разбива за пореден път на билярд.Време е да я науча като хората тази игра.И отново няколко часа смях, спомени от срещи в автобуса и ретро песнички.
Е, систер влезе накрая, дори ми се искаше да й попея I feel good, so good, I got you, но излезе прекалено бързо. Следващия път.