Yesterday

Вчера по това време бяхме в Сърбия.
Времето преди това се развиваше прекалено бързо. С изключения всичко беше супер и дори малко ми липсват шумотевицата и простотията, Тарото, страшните истории, споровете, дискусиите, игрите, песните и танците, снимките, молбите от всякакъв вид.
Тук е мястото да вмъкна и благодарско на всичките участници, или може би почти всички, за прекараното по време на, и 70-те часа път, а то какви часове.
И може да се пише още много-много-много, но нямам желание, нямам време и достатъчно моментни спомени.
Here I am.

Edit.
Къде се загуби?
Защо се загуби?
Тя ли е виновна?

Here we go again, again

Туп-туп-туп-туп
Тупкането на сърцето, изписано на лист, изглежда като топкане на баскетболна топка.
Туп-туп-туп-туп
Утре ще сме пак на път, за кой ли път пореден?
После ще видя сестра си, отново, отново.
Днес ме изпращаха, за пореден път няма да съм част от класа си, а всъщност това не е меланхоличен пост, а радостен.
Очаквайте нови включвания от феята на пуканките, всички, ще се видим обаче чак след десетина дена.
Дотогава някои да обмислят ходенето до София, други да внимават в училищната картинка, трети - да очакват снимки и добри спомени.
И благодаря за милите думи и за рибата!