Somewhere in her smile she knows

Хей, Джуд, помниш ли онова лято на огньове в гората и странни весели хора? Помниш ли лицата им? Защото аз не ги.
А планетите продължават да се въртят около слънца, слънцата - около галактики, галактиките - една около друга и вселената никога не е звучала по-предсказуема.

Turn Up the Sun

Има нещо странно в последната вечер, обикалянето от едно място на друго, хората, които не очакваш да ти звъннат след полунощ, запалените палети и леженето на пясъка, чакайки да свърши тази ужасна банда. А всъщност беше безкрайно забавно, всичко - до посрещането на слънцето със Софи и приятелите й и плажът до обяд после, най-добрият icebreaker за вечерта "Извинявай, може ли да се запознаем?..Не, извинявам се, не трябваше, съжалявам" (след което се смях пет минути на горкото момче, което явно беше изобщо не на място), 30+-годишният, от когото ме избавиха С и Т, топлото море в 5 сутринта и ментата. И танците, ах, тези танци - безкрайни и неуморими. (Има и снимки - знаете къде.)
Как няма да ми харесват тези безсънни нощи, щом винаги завършват добре - а днес - дори по-добре, отколкото започнаха. (И ще е толкова хубаво, ако послушате Софито - да, послушайте я.)